Déjà vu

Чухте ли вече за проекта "ВРЪЩАНЕТО"?

Ако не сте огледайте се по-добре, защото много изпускате... 

Сега, след като сте се огледали по-хубавичко се ослушайте, защото от Пророчески Вести обявяваме конкурс за млади поети!

Темата?  

Déjà vu

Изискванията?

Почти ги няма. Приемаме големи поеми, малки лирички,  дребни прозички, още по-ситни хайкута и неимоверно дълги оди. Римата не е задължителна, нито е препоръчителна, още по-малко желателна. Ритъмът може да е силно неравноделен... 

Просто пишете. 

Поезията идва по-различен начин... 

Наградите?

Нека ги запазим в изненада за сега. Искаме писането да ви дойде от вътре, а не заради предложени галеони. 

Срокът?

До 7ми юли включително изпратете ЛС на проф. Оул със заглавие Déjà vu. 

Успех, вдъхновение и кисели краставички!

Любов по време на Война

Ексклузивно с Крийп Куотър

"Приземих се."

Срещаме с Крийп Куотър не другаде, а в светлия апартамент, в който живее заедно с професор Седрик Финли. Кани на чай и препечени филийки с топено сирено, с което съвсем ни омайва главата, понеже не очакваш Министъра на Магията да те покани у дома си и лично да ти направи чай, но ето че се оказва... че нищо не знаем за нея, освен лицето обрамчено в червени букли, което говори за сериозни неща, някак си така контрастиращи на цялата ѝ куидична кариера. Когато преди няколко седмици професорът по Вълшебство в училището за магия и вълшебства „Хогуортс“ Седрик Финли хвърли бомбата, че живеят заедно и че двамата ще имат близнаци, никой от екипа ни не предполагаше, че е истина, докато не се свързахме с нея и... и тя потвърди! По-ясното потвърждение в момента е доста закръгленото коремче, очертано под ленената риза и лицето ѝ, сияещо дори повече, от деня, в който пое властта. И как да не...

Благодаря за покана, бях силно и безумно приятно изненада.

Благодарете на Оскар и манията му да не излизам навън и да не се натоварвам /смее се/... сякаш ще се счупя. Мъжете си умират да са закрилници, казвам Ви!

Едва ли стресът от Министерството е полезен все пак...

Няма стрес, когато си обичаш работата и знаеш как да я вършиш.

При това положение нека първо отхвърлим работната част, преди да се върнем на близнаците /усмихва се/. Какво се случва след публичното Ви приканване на последователите на Лоугън да се предадат?

Факт беше, че сама водех пресираната акция срещу тях, с помощта на няколко... няма да ги нарека служители, защото не са просто това... приятели, на които мога да се доверя не само с живота си, но и с този на бъдещите си деца, а и със съдбата на държавата един вид.. По това време вече знаех, че съм бременна и че това не може да продължи вечно. Смятам, че много шахматистки изиграх спешната прес-конференция, с която пожънахме много добри резултати. Не казвам, че опасността е отминала напълно, но нещата са много по-ведри, отколкото изглеждаха преди.

Преди?

Опасенията, че дясната ръка на Лоугън, Самюел Фиър прави опити да продължи делото му бяха прекалено големи. Отделни личности не биха били голяма заплаха, но... е всички видяхме до къде почти достигнаха нещата, когато някой ръководи същите тези хора хладнокръвно.

Знае ли се къде е Фиър в момента?

Нямаме сигурни данни. Склонни сме да вярваме, че онези, които заловихме или сами се предадоха са с нарушени спомени и реално нямат никаква информация за местоположението му. Мога да Ви уверя обаче, че правим всичко възможно за залавянето му, в момента разучаваме няколко следи.

Предполагам Ви е трудно да ръководите всичко от тук.

Казвате го, защото не познавате Ан Харъл лично. /огромна усмивка/ Тя е много добра Крийп Куотър, когато се налага. А и Министерството може да бъде ръководено от всяко място, все пак средства за бърза и спешна комуникация – бол! Тук или там, успявам да свърша същата работа с тази разлика, че Оскар е спокоен, а на мен не ми пламва главата.

Тоест от тук става по-лесно?

У дома си е най-хубаво. /усмихва се/

Знаем, че сте се запознали със Седрик по време на революционното Ви движение през...

Може ли да подпиша документите за най-великия любовен роман от сега? /смее се/ Преди да довършите въпроса си, да беше Любов по време на война. Все още е любов, но без войната, изключвайки онази за имената на хлапетата. Но да, жена среща мъж, падат бомби, избухва любов, общо взето това е.

„Общо взето това е“? Не можете да си представите колко сови получихме след интервюто с професор Финли!

Гневни девойки, които се възмущават, че вещицата с червените рошави коси го е отвлякла и му е направила деца, предполагам? /смее се/

Съвсем не.

Може ли да прочета някои?

Повечето са адресирани директно до Вас, но хората не знаят къде да ги изпратят, тъй че да. Ще Ви ги предоставим.

Напомнете ми да Ви изтрия паметта що се отнася до адреса ни! /смее се/

Представяхте ли си, че нещата ще се развият така?

Как? Че ще спра движението на Лоугън, ще открия любовта на живота си, ще стана Министър и ще разбера, че ще имаме близнаци в рамките на няколко си месеца? И в най-смелите ми фантазии, потопени в тройно-дестилирано прасковено бренди не са ми се случвали подобни неща. Преди година, бъдещото ми изглеждаше като безкрайно годене на златни сничове.

А как е да го изживеете?

Неземно. През повечето време не мога да дишам. Приземих се.

за "Пророчески Вести" - Джорджи Р. Бинг 

Звезди в Очите

Ексклузивно с Наталия Харт

"Астрономията отваря врати към много нови светове и аз с охота бих прекрачила "прага" на някой от тях..."

Срещаме се с Наталия Грейсфул Харт в Сладкарницата на Мадам Пудифут в „Хогсмийд“, в един от малкото свободни часове, които има през уикенда. Още на пръв поглед ни става ясно, че имената ѝ може би не са съвсем случайни. С руси коси, светли очи и очарователна усмивка, Наталия може да Ви накара да видите звездички посред бял ден. Все пак именно тя е най-новият преподавал по Астрономия в училището за магия и вълшебства „Хогуортс“.

Здравейте... госпожица предполагам, Харт!

Здравейте. Да, госпожица все още и мисля, че ще остана такава още дълго време.

Да Ви призная, на пръв поглед изглеждате почти като седмокурсничка. Учениците сигурно Ви възприемат повече като приятел, отколкото учителка?

Ах, това може да се каже за по-малките, струва ми се. Но имаме още много време да се опознаваме с тях.

За по-малките? Само? Какво им е на големите?

Имат какво да ги разсейва. /смее се/

Как успявате да се впишете в училищния живот? Все пак по-голямата част от уроците си водите през нощта, когато другите Ви колеги спят?

О, много добре, наистина. Освен това не всички колеги спят... /тук едното ъгълче на устата й се повдига нагоре/ Проблемът е, че понякога децата заспиват...

НЕ! Сериозно? Сигурно много ги тормозят по История на Магията и Трансфигурации. Не може да им е толкова скучно?

Не, но е толкова спокойно и мрачно. Само гласът ми се носи между тях, а аз говоря тихо, сигурно им действам като песничка за лека нощ. /смее се/

За някои хора, онова, с което се занимават е хоби, за други любов, страст, за трети просто професия. Какво е за Вас Астрономията?

Всичко. Вдъхновение. Смисъл. Мечта. Мисля, че отваря врати към много нови светове и аз с охота бих прекрачила "прага" на някой от тях.

Надяваме се и учениците Ви да мислят така. В началото споменахте, че смятате да останете госпожица за дълго. Това означава ли, че в живота Ви няма специален човек?

Ами, да, може да се каже, че няма "специален" човек. Пък и всеки възприема понятието по различен начин. Но определено не мога да кажа, че има някой, който да ме накара да си променя мнението за "госпожицата". /усмихва се/

Но все пак... има някой... макар и не толкова специален?

Може би има, а може би няма. Понякога е спорно по какъв начин точно присъстват другите хора в животите ни.

Да не е някой от страдащите от безсъние колеги, които споменахте по-рано?

Е, да, другите почти не ги виждам, защото спят по това време, както вече казахте.

Подозирам, че по-любопитните ще тръгнат на кръстоносен поход да разберат кой е щастливецът...

Ммм, не знам, възможно е, ако им е толкова скучно. /смях/ Не че има чак толкова много варианти.

Очевидно няма да ни кажете кой е, затова ще продължим нататък и ще оставим останалото на въображението на читателите. За всеки случай ще Ви предупредим да полагате заключващи заклинания на всички врати... хаха. Обратно към звездите... Какво ви насочи към тях и кога започнахте да се интересувате от Астрономия?

Всъщност изобщо не харесвах Астрономията до седми курс. Струваше ми се скучна и безполезна. За какво ми беше да знам колко луни има Марс или какво е екзо-планета... Но една нощ се разхождах из астрономическата кула и без да се усетя се озовах в обсерваторията, а там... Можех да се закълна, че никога не бях виждала по-красиво нощно небе. Тогава всичко придоби смисъл и исках да знам повече за всичко, което виждах и не виждах на небето. Беше нещо като закъсняла любов. /усмихва се отнесено/

Ясно защо искате да си останете госпожица за максимално дълго. Ще вземете да изневерите на любовта към звездите в противен случай... 

О, при такава любов няма изневяра. Пък и не смятам, че е нужно да си променям положението. Една планета може да съществува чудесно и без постоянни спътници.

Какво е да се завърнеш в „Хогуортс“ след толкова много време?

Вълнуващо. Като да се завърнеш у дома след дълго, дълго пътуване, а аз много обичам да пътувам, та ми беше още по-хубаво. Приятно е, сякаш никога не съм завършвала, а съм се върнала за поредната си година. Определено никога няма да ми омръзне.

Знаем, че сте била разпределена в дом Грифиндор... може би един ден ще сте им дори ръководител?

Грифиндор, да, домът на смелите. /тананика си песента на дома/ Но не вярвам, че би ми се наложило да съм ръководител. Те си имат чудесен ръководител в момента. Е, може би малко странен, но все пак добър.

Странен?

Искам да кажа, че се различава от повечето преподаватели.

Вие се различавате от повечето преподаватели...

Аз? Не мисля, че се различавам с много от колегите си. Освен, че съм нощна птица, може би.

А това всъщност значи ли, че прекарвате светлата част на деня в леглото?

Да, доста голяма част от деня прекарвам точно там. С книга или... просто почивайки си. /усмихва се/

И сега изглеждате така, сякаш най-много Ви се иска да се върнете там. Благодаря много за отделеното време и... приятно будуване довечера. 

за "Пророчески Вести": Джорджи Р. Бинг

Прелестен бабет или проклето банши?

Поради скорошните внезапни новини и събития днес редакцията на „Пророчески вести” си позволява да препечата отново на вниманието на читателите си следното ексклузивно интервю, взето преди няколко години от небезизвестната Дирдри Рийнлан. Както се знае, мадам Рийнлан продължава да държи личния и работния си живот изключително разделени, поради което твърде малко разговори на интимни теми с нея са били записвани и публикувани. Името на тези вече знайна и уважавана магьосница гръмна отново в последните няколко дена, като получихме толкова голям брой сови със запитвания от цялата страна, че специален отряд от отдел „Регулация и Контрол на Магическите Създания” едва вчера успя да разчисти сградата на редакцията от последствията на съвместяване на тези иначе толкова полезни, но имащи, за жалост, естествени нужди създания. След инцидента при последното ни интервю, обаче, мадам Рийнлан отказва дори идеята за нов разговор. Представените по-долу откъси от старото интервю пропускат някои от въпросите, предизвикали по-избухливи отговори от страна на възрастната вещица, в резултат на което няколо от служителите на „Пророчески вести” се оказаха с една-две зрули и едно-две копита повече от нужното им, а самата мадам Рийнлан напусна яростно офиса ни. За да запазим коректно отношение към читателите си и да илюстрираме ситуацията от преди наколко години, прилагаме и оригиналното заглавие...

Ексклузивно с Дирдри Рийнлан

"...аз все още пазя разсъдъка си и младия си дух..."

Дирдри Рийнлан е име, която масовата публика не е чувала толкова често, но все още се намират хора, които си я спомнят. Магическите пръчки, които произвежда за "Оливандър" напоследък грабват вниманието и интереса на много хора и дори на Лира Рат, настоящият собственик на магазина и бивш директор на „Хогуортс“.

Скорошното завръщане и на двете на подиума породи голям бум в магьосническото общество, тъй като едната е продължението на традициите на Оливандър, а другата негов чирак... или не само.

Днес, най-накрая, след години на отсъствие, Дирдри Рийнлан се среща с представител на „Пророчески вести“, за да разбуни духовете или да призове нови... И днес най-накрая ще разберем коя от двете ѝ маски е актуална – зашеметяващото ново лице на бизнеса с магически пръчки или баншито, проклело рода Оливандър?

Здравейте мадам Рийнлан, за нас е чест да се срещнем с някой от вашата... ъм... генерация. Много хора на Вашата възраст отдавна се отдръпнаха от светлините на прожектора. При Вас сякаш е обратното. Нямаше Ви толкова много... и сега най-накрая сте тук.

Безкрайно ми е приятно това, че се намирам във Вашата... ъм... редакция. Прави сте, разбира се, че повечето хора от моето поколение биха били, ако изобщо знайни, то известни по-скоро с това, че танцуват както майка ги е родила ведно с горските съчковци, или пък яростно защитаващи традиции, излезли от давност преди век.  За радост, аз все още пазя разсъдъка си и младия си дух, тъй че не би трябвало скоро да очакваме подобни изпълнения от мен. А колкото до скорошната ми популярност – истината е, че най-сетне в напредналата си възраст реших да се установя някъде, а там, където се заседявам за по-дълго, неминуемо няма как да не се чуе за мен, ако ми позволите тази лека нескромност.

Звучи сякаш птицата най-накрая си е свило гнездо. Така и изглежда. Пръчките Ви станаха доста популярни напоследък, голяма част от тях дори се продават в "Оливандър". Ако не ме лъже паметта и познанията ми, Вие бяхте последния чирак на магьосника?

Нека Ви спра тук, ако ми позволите. Истина е, че съм чиракувала в по-ранната си младост за изключително малко време при последния майстор на пръчки от рода Оливандър, и познанията ми по тази материя и бъдещите ми успехи получиха начален тласък именно тогава, ала това беше преди толкова много години, че дори моите спомени вече са размити. Нека не се връщаме отново към прашасалите книги от началото на двадесети век и да не отваряме отново тези пожълтели страници. Аз съм тук и сега и съм по-ентусиазирана и дейна от всякога. Пък и, сигурна съм, не бях последната чирачка – по същото време и след мен в магическата работилничка за пръчки имаше още двама-трима младежи.

Пръчките, които правите са толкова различни и пленяващи въображението на хората. Не ползвате стандартни сърцевини. Общо взето, ако мога да се изразя така, теглихте шута на всичко традиционно и познато на обществото.

Дълъг период от живота си прекарах в странстване из екзотични държави със съвсем различен облик от този на нашите острови. Най-важното нещо, което разбрах през пътуванията си, е, че хората навсякъде наистина притежават изключително обединяващи ги черти, но по моему магическото у нас е интимно свързано с това, което ни различава едного от другиго. Три сърцевини са в корена на канона на изкуството, установен от Оливандър – косъм от опашката на еднорог, сърдечна нишка от змей и фениксово перо. Ала нима три сърцевини могат наистина да опишат душата и същината на всекиго от нас? А пък възможностите за комбинация между подходящи дървесини не е безкрайна. Това са причините в моите пръчки понякога да бъдат влагани още и отличаващия се с огнен темперамент косъм от вийла, както и влакно от опашката на мистериозните тестроли, а и още едно-две по-екзотични магически вещества.

Но доколко човек може да довери на такава пръчка?

Тези „нови” магически сърцевини са всъщност известни от векове на майсторите на магически пръчки, тъй че за ефектите на повечето има множество трактати, изписани през годините. Уверявам Ви, опасностите са като при всяка друга магическа пръчка и се състоят в неуко и неправомерно използвуване. Наистина, това, което на нас не ни е известно за, например, пръчка със сърцевина на вийла, не ни е известно и за пръчка със сърцевина от фениксово перо. Ако трябва да Ви река напълно откровено, главната причина традициите за изработване на пръчки с тези сега екзотични материали да отмрат е по-скоро това, че, по изключително груба сметка, която казвам само за да Ви онагледя ситуацията, от един до десет процента от вещиците и магьосниците биха намерили идеалната си партньорка сред подобни пръчки. С такова невисоко търсене, както може би веднага Ви става ясно,  много от майсторите в занаята решават да жертват диверсификацията в името на по-насоченото издирване и залавяне на намален брой видове магически същества, с което и падат надолу разходите, а пък се увеличават печалбите. Тук, ако ми позволите, неволно засягам една тема, за която съм особено вдъхновена, а именно това, че нуждата от различни сърцевини за пръчки би накарала вещиците и магьосниците да обърнат по-сериозно внимание на по-редките и неразпространени магически същества. За намаляването на някои от тези наистина безценни създания са виновни естествени обстоятелства, а за други – именно ние, но и в двата случая лично аз считам, че е по силите и в задълженията на магьосническото общество да положи повече усилия по този проблем.

Какво е чувството да се завърнеш в „Оливандър“ след толкова много време?

Истината е, че макар и традициите на рода в изработката на магически пръчки е, малко или много, мога да кажа, запазена и продължена  там, минали са толкова години от тази част от живота ми, че за мен работата в „Оливандър” е като отворена напълно нова глава. Истинско удоволствие е съвместната ми дейност с Лира Рат – професионалист от много високо ниво, с която, макар и да имаме немалко спорове по теоретичната част от изкуството ни, сме, смятам, един непобедим съюз в този бизнес.

Следват два въпроса, по които мадам Рийнлан упорито отказа да говори:

Много хора намериха за странно съвместното Ви партньорство, имайки предвид спекулациите, които бяха повдигнати в медиите преди години за Вас и за наследникът на г-н Оливандър, а и за самия него. Онези, които Ви познават като фигура от миналото споделиха, че не е за вярване, че Лира се е съгласила да работите заедно...

***

Как бихте коментирали слуховете, че притежавате змиеустие – способност, често приписвана само на най-тъмните вещици и магьосници?

/край на откъса/

Почти веднага след задаването на този въпрос оригиналната статия свършва с вече споменатия инцидент.  Скоро след това мадам Рийнлан напукса „Оливандър” и се установява на Зеления остров в отдалечена горска къща, като я превръща в работилница за магически пръчки. Първоначално не произвежда особено голямо количество на година, но изключително продавани и търсени поради славата им на качествени и иновативни като направа, като бързо се налага на ирланския пазар. В последните няколко години се прочува и в близките държави, като има бум на купувачи от Англия, Уелс, Шотландия и Скандинавските страни.

Повече информация относно слуховете за предполагаеми връзки между мадам Рийнлан и подривни отряди от таласъми революционери очаквайте в следващите броеве. 

за "Пророчески Вести": Джорджи Р. Бинг

Happiness, hit them like a train on a track

Ексклузивно със Седрик Финли

"Крийп Куотър - за вас по-скоро Министър на магията, но за мен... майка на децата ни."

Днес, само два дена преди учебната година в „Хогуортс“ се срещаме с още един преподавател, един от малкото, които остават на поста си, въпреки събитията от изминалите години. Вярно, училището се пълни рязко с орда от нови преподаватели назначени от новия заместник директор – професор Майкъл Джеферсън. Да, Тенор Тейлър изчезва само няколко дни след интервюто, което отпечатахме миналата седмица. Малко е плашещо, но професор Седрик Финли все пак склонява да говори с нас. Не знам дали думите му ще успеят да убедят родителите да върнат децата си в училището и тази година, но той със сигурност ще Ви изненада... О, и то как! Просто... четете...

Здравейте. Ужасно се радвам, че се съгласихте на това интервю, други професори ни отказаха, но Вие сте тук и благодаря за което.

Здравейте. Аз също се радвам, че най-накрая намерих смелостта да отговоря на вашите въпроси. Надявам се, че няма да боли. /смее се/

Няма. Обещавам. Много от колегите Ви от предишните години вече не преподават в училището по различни причини. Вие защо се връщате?

Защото работата ми е едно от онези неща в моя живот, които обожавам. Защото въпреки всичко, което се е случило или предстои да се случи, "Хогуортс" винаги е бил и ще бъде "Хогуортс". А и тук съм израснал. Седем дълги години от моя живот минаха между стените на двореца, бях обучаван от най-добрите преподаватели в магьосническото общество и те до голяма степен ме направиха човека, който съм днес. Аз и колегите ми сме готови да защитаваме името, честта и възпитаниците на "Хогуортс" до последно.

Предполагам Ви известно, че много родители се опасяват да върнат децата си в „Хогуортс“, смятате ли, че училището ще се принуди да затвори врати, особено сега, след изчезването на Тенор Тейлър?

В никакъв случай. Първо, не бих нарекъл онова, което се случва с Тенор, изчезване. По-скоро бих казал, че си е взела почивка. При това заслужена. А що се отнася до родителите... Те не бива да се притесняват за живота и здравето на своите деца. Освен учебно заведение от най-висок ранг "Хогуортс" е и едно от най-сигурните и защитавани места в магьосническия свят. Докато аз и колегите ми приемаме тези деца като свои собствени и изобщо докато продължаваме да бъдем там, "Хогуортс" е най-безопасното място и децата са в най-добрите  ръце, в които биха могли да бъдат оставени.

Вие бяхте един от професорите, който пострада през изминалата учебна година. Как промени това живота Ви?

Предпочитам да не категоризирам нещата като само добри или само лоши. Както е казал Шекспир: "Нищо не е добро или лошо, само мислите ни го правят такова." Погледнато и от позитивна, и от негативна точка обаче, мога да кажа, че... не бе едно най-приятните преживявания в живота ми, но определено го промени. И то в положителна насока.

То ли Ви въвлече в революционните движения на Крийп Куотър, които по-късно я издигнаха още повече в очите на хората, та чак до поста Министър?

Щях да се включа в революцията, водена от Крийп Куотър, дори и да не бях бил пострадал по онзи начин преди това. Из цялата страна се случваха ужасни неща и беше напълно недопустимо да стоим със скръстени ръце и да очакваме всичко да се нареди от самосебе си. Нямаше място и за страх. Мисля, че от будността на хора като Крийп Куотър трябва да се поучаваме всички. А и не смятам, че само това я издигна до поста й на Министър на магията. Смятам, че незабавните й и адекватни действия в момент, в който всичко и всички бяха парализирани от паника... Смятам това само за едно от незаменимите й качества, които й извоюваха министерското място.

Всъщност никой не знае какво е да работиш близко до нея, тъй като никой не го е правил. Куидичните ѝ фенове винаги са казвали, че не е трудно да я обикнеш, защото винаги ги е забавлявала с надменността към противниковите играчи, но Вие я познавате от по-близо. Каква е?

Крийп Куотър притежава нещо, което не може да се опише. То просто трябва да се види. Не само поради това, че прекрасен водач на хора, както се убедихме по време на революционните движение и както продължаваме да се убеждаваме сега, когато е Министър на магията, а и поради факта, че е човек в истинския смисъл на думата, тя заслужава най-доброто. Ако трябва да бъда честен, мисля, че най-хубавият момент в живота ми е онзи, в който се запознахме. Радвам се, че всичките онези ужасии свършиха и ние все още сме близки, дори още повече от преди. И съм безкрайно щастлив, че имам Крийп Куотър в живота си.

Имате Крийп Куотър в живота си? Най-хубавият момент... Искате да кажете, че...? Сериозно?

Искам да кажа, че аз и Крийп Куотър сме заедно, да.

Ако е удобно да попитам от кога и защо ни казвате... сега?

Смятам, че било то като играч на националния отбор по куидич или като министър, Крийп Куотър има правото да пази поне част от личния си живот наистина личен. Заедно сме от достатъчно дълго време, че да можем спокойно да заявим, че връзката ни е стабилна; връзка на сериозни и зрели хора. Нито един от двама ни не харесва показността и мисля, че заради това разбирате чак сега.

Разбира се. Разбирам. Не се ли страхувате, че превръщайки темата в общественото достояние би предизвикало нездравословен интерес?

Двама човека са се намерили един друг. Това е нещо красиво. Защо трябва да се страхуваме от интереса на хората? А и според мен въпросният интерес би бил продиктуван по-скоро от министерския пост, който Крийп заема, но въпреки това не смятам, че медиите, а и хората, трябва да смесват семейния й живот с професионалните й задължения.

Имайки в предвид, че след два дена тръгвате за „Хогуортс“, а тя остава в Лондон, кое ще Ви липсва най-много в нея?

Цялата ще ми липсва. От омайващите сини очи, красивата й усмивка и огненочервените й къдрави коси, запазената й марка, до децата ни, които носи в себе си. О, изпуснахте си перото... Заповядайте! Да, Крийп Куотър и аз очакваме близнаци след около шест месеца. Мисля, че в тази вселенска реалност няма по-щастлив мъж от мен.

Говорим за... една и съща Крийп Куотър, нали?

Да, говорим за една и съща Крийп Куотър - за вас по-скоро Министър на магията, но за мен... майка на децата ни.

Господи, не мисля, че има вселенска реалност, в която да има мъж, по-щастлив от Вас!

Със сигурност няма.

за "Пророчески Вести": Джорджи Р. Бинг

Мъгълско нападение над Ларакс Силвърмун

Мъгълско нападение над магьосник оставя всичките му притежания на решето

Колко точно трябва да си сгафил, за да бъдеш безумно качествено нападнат, при това от мъгъли?

Очевидно, не прекомерно много.

Или поне не толкова, че НАШИТЕ власти да те хванат.

Да се видят щети, нанесени от мъгълско нападение по собственик на магьосник не е нещо, което се случва всеки ден. Като начало, защото повечето магьосници имат разума да не се бутат между шамарите, а именно в свят, който е отделен от нашия с ясни правила и дори закони. Но... може би понякога няма друг вариант.

В случая говорим за Ларакс Силвърмун - човек, който лежа години наред в Азкабан заради нападенията си над мъгълското общество, след което бе освободен по все още не докрай обяснени причини от самата Дона Медеор, жената, която го бе пратила там; намерил свободата си, Ларакс очевидно е избрал да изчезне от полезрението, като води съвсем нормален (и спокоен... и мъгълски) живот в Женева, Швейцария. Само че "обикновен" живот едва ли е нещо, което може да бъде изпълнено съвсем като хората от магьосник с подобна история. И сега имаме потвърждение за това предположение...

Вчера, на 4 април, апартаментът на Силвърмун е бил нападнат и унищожен почти напълно от мъгъли, без никакъв очевиден помен от използване на магия... дори за защита. Колата, която открихме, че е притежавал същият, бе в подобно състояние. Използвани са типични мъгълски оръжия, но много интензивно, очевидно с цел убийство. 

До момента няма никакъв помен от господин Силвърмун. Няма нищо в апартамента и колата му, което да ни насочи, че е бил ранен... според мъгълските органи на реда, които от своя страна също разследват инцидента и от които мъгълските медии получиха единствено официално изявление, нападението е било организирано от групировки, с които жертвата (а именно Ларакс) е имал неразплатени дългове. Разбира се, няма как да знаем дали това е вярно, но имайки предвид с какво помним господин Силвърмун...

Чакаме с нетърпение да намерим поне помен от присъствието на Силвърмун на английска територия, за да можем да го попитаме как е предизвикал мъгълите толкова сериозно, че да се опитат да го отстранят. От нашето Министерство, разбира се, отказаха коментар, така че дори не знаем дали е организирано търсене за "жертвата". Във всеки случай е ясно, че Ларакс ще има какво да обяснява на доста инстанции, когато бъде намерен... И може би не всичко ще се получи така ясно и чисто, както в момента изглежда.

Статия на

Хари Терънс

Маслинено зелени противоречия

Ексклузивно с Тенор Тейлър

"...ситуацията от предишната учебна година не би се повторила, поне докато аз съм заместник директор."

Седмици преди откриването на новата учебна година успяваме най-накрая да получим съгласие от Тенор Тейлър, заместник директор на училището по магия и вълшебства „Хогуортс“, за да си поговорим за събитията от изминалите месеци. И не само. В маслинено зелените ѝ очи срещаме една неподправена и задушаваща тъга... а защо ли? Разбираме, че цяло лято е била почти неоткриваема по ред причини... някои от които са чакали да бъдат разказани днес. Най-накрая. Днес. Накрая обаче оставаме с повече въпроси от получените отговорите в това противоречиво интервю...

Здравейте, надяваме се, че вече не съжалявате, че се съгласихте на това интервю...

Здравейте. Не, не съжалявам, макар че не обичам да съм под светлините на прожекторите, честно казано.

Но Вие сте едно от главните действащи лица под прожекторите напоследък, заместник директор на "Хогуортс", дори се кандидатирахте за поста Министър на Магията?

Вярно е, но ми се ще да беше по-спокоен животът, макар че в "Хогуортс" това едва ли е възможно. Колкото до министерския пост - да, така е.

Ако бяхте спечелили, това щеше да значи „край спокоен живот“, чувствате ли си удовлетворена от загубата си?

Ами не мога да кажа, че съм удовлетворена - едва ли има човек, който да се радва, че губи. Макар че лично на мен Министерството никога не ми е било висша цел, по-скоро ми беше интересно да видя какво би било на друго поприще и малко да сменя обстановката.

Мислите ли, че сте готова за такъв отговорен пост?

Ами издържах да бъда заместник-директор на "Хогуортс" досега, предполагам, че да.

Относно това... как ще коментирате събитията от изминалата учебна година? "Хогуортс" трябва да е едно от защитените места на света, а изчезваха не само ученици, ами дори професори... дори самата Вие? И никой не ни даде официално изявление по въпроса, а някои от родителите са готови да задържат децата си у дома тази година?

Всичко беше работа на Медеор, както се оказа впоследствие, което изобщо не ме учуди. "Хогуортс" е защитено място, да, но не и когато се внедряват хора от Министерството, които застрашават не само здравето, а и живота на учениците. За съжаление, колкото и да ми се иска да го бях предвидила, истината е, че й вярвах, както и много други покрай мен, а останах излъгана. Но всичко това е минало, не виждам причина да се ровим в старите рани, защото е сигурно, че няма да се повтори.

Ако не ме лъже паметта именно Медеор беше отговорна за поста Ви Заместник директор?

Всички правим грешки, доверявайки се на неправилния човек.

Говори се, че Министерството е поставило нов професор в „Хогуортс“ за новата учебна година? Допитаха ли се до Вас?

Искрено се надявам новият професор да не бъде като старите лица, предложени от Министерството... /замлъква рязко/

Имате ли коментар върху управлението на Крийп Куотър до момента? Вие бихте ли действали различно?

Крийп има да се справя с много проблеми, останали покрай предишното правителство, задачата й не е лесна, надявам се, че знае какво прави. Колкото до мен самата, не бих могла да Ви отговоря, тъй като никога не съм заемала този пост и не съм имала такива проблеми.

Смятате ли, че обвиненията срещу Дона Медеор са реални? Изглежда обществото е раздвоено... а Вие?

Всъщност да, не виждам друго логично обяснение за събитията, които се случиха. Не мога да кажа, че съм раздвоена.

Смятате ли, че заслужава да бъде изпратена в Азкабан?

Това трябва да го реши съдът, не аз. Трябва да бъде наказана за действията си, да, но не задължително в Азкабан.

Разбрахме, че е имало ново изчезване от редиците на преподавателите по време на Летния лагер „Фламел“, да очакваме ли ситуация като от учебната година?

Не бих го определила като "изчезване", просто колегите ми също имат нужда от почивка. Не, ситуацията от предишната учебна година не би се повторила, поне докато аз съм заместник директор.

Говори се, че не прекарвате много време на лагера, а сте официалният лидер там, как ще коментирате? Какви са причините?

Кой е казал, че не прекарвам много време на лагера? Там съм, просто имам и други задължения, които ми се налага да върша, затова не ме виждат много често.

По думите на учениците дори пропускате някои от уроците си...

Те също пропускат моите.

Ако е удобно да попитаме... как са нещата в личен план? Знаем, че сте харесвана от много мъже, но никога не са Ви виждали с някого. Защо е тая потайност?

Нещата са добре, благодаря. Колкото до мъжете, предпочитам да не коментирам.

Не мислите ли, че това интервю само ще повдигне повече въпроси в главите на читателите ни, отколкото отговорите, които ни дадохте?

Възможно е, много често отговорите предизвикват още повече въпроси - но не мисля, че има човек, който би могъл да отговори на всичко и след това нито един читател да не се зачуди още нещо, което не сте се сетили да ме попитате.

Права сте, предполагам. Благодаря за отделеното време и успешна учебна година!

И аз благодаря, беше ми приятно.

за "Пророчески Вести": Джорджи Р. Бинг

Справедливостта невинаги значи едно и също нещо.

Ексклузивно с Оливия Гесър

„Ако Медеор отиде в затвор до живот, това може да е победа за мен, но не бих могла да съм сигурна, че е абсолютна победа за обществото, макар и да би било справедливо.“

Днес няма човек, който да не е чувал името Оливия Гесър. А ако има такъв, то той най-вероятно живее в ледена пещера в Антарктида, макар че и до там изпращаме сови с абонаменти. Ако все пак имате малка къщичка на луната, Оливия е жената, която не се поколеба да застане очи в очи с Дона Медеор и да повдигне всички ужасяващи обвинения, които покрусиха цялото магьосническо общество.

Срещаме се далеч от Министерството, Заседателната зала и цялата суматоха и с изненада отбелязвам, че изглежда съвсем мъничко нервна. Или може би просто наелектризирана. Което и да е от двете, факт е че тя приема интервюто ни след първата сова, за да отговори на въпросите, които всички си задаваме в продължение на седмици...

Здравейте! Чест е, че се съгласихте на това интервю, имайки в предвид, че обикновено Вие сте човекът, който задава въпросите...

Разбира се, че бих се съгласила... и всъщност благодаря. Честно казано, поначало смятах, че би било правилно всички да имат представа какво се случва покрай делото, не само адвокатите. Иначе единственото, което остава за хората, са слухове. Далеч по-добре е, че вие покривате събитията.

Това бяха и думите на Антъни Пиърс, който освен всичко останало наблегна на това, че обвиненията към Дона Медеор са абсурдни...

А. Не си губите времето. Е, работата му е да набляга именно на това. Разбира се, думата "абсурдни" определено е далеч от... хм, коректна, но поне показва, че е готов да защитава клиента си. Радвам се.

Освен това не беше и единствената. Ако мога да цитирам, Пиърс каза: „аплодирам тяхната креативност“ и твърдо застана зад версията, че Медеор е изкупителната жертва, която обществото търси след събитията от изминалите месеци.

/секунда тишина, приветства многозначително изражение на лицето ѝ/ Не се обиждам лично от това, но във всеки случай намекването, че сме измислили обвиненията, е глупаво. Ако господин Пиърс е способен да докаже невинност по някои от тях, толкова по-добре за него - целта ни не е да съдим невинни хора; но истината е, че имаме доказателства за абсюлотно всичко. И би било безумно нелогично да си изсмуквам обвинения между пръстите - такова нещо директно означава край на кариерата ми не само в Министерството, но и в правото като цяло... Що се отнася до версията... до изкупителната жертва... Прокуратурата НЕ се интересува от това да угажда на обществото. Повдигнати са обвинения, защото има допуснати престъпления и точка. Ние не сме PR отдел на Министерството, така че обществените настроения спрямо Дона не ни интересуват. Ако целта ни беше просто да я очерним, щяхме да използваме медиите, не съда. /загадъчно повдига ъгълчетата на устните си/

Казахте край на кариерата Ви... какво би значила евентуалната загуба за Вас?

Ами... ако трябва да съм честна, не съм мислила за това подробно. Не защото не вярвам в силите на опонента си, а защото чисто и просто той няма как да успее да измъкне клиентката си от всичко... че дори от повечето обвинения. Така че пълната загуба в момента ми се струва невъзможна. Във всеки случай, ако нещо такова стане... ситуацията едва ли ще се промени безумно много за мен. Виждате ли, поне доколкото ми е известно, няма единен блок, който да стои зад мен и да стиска палци да победя. Ако се окаже, че Медеор отиде в затвор до живот, това може да е победа за мен, но не бих могла да съм сигурна, че е абсолютна победа за обществото, макар и да би било справедливо. Така че... тук не става въпрос само за чист плюс или чист минус за мен... и не подобни мисли ме мотивират да си свърша работата перфектно за това дело.

Звучите така, сякаш не сте сигурна, че мястото на Медеор е в „Азкабан“...

Това ми е работата. Да съм сигурна. Но дали мястото й е в "Азкабан"... Господин Пиърс ще има правото в края на делото да поиска от съда присъдата - сигурна съм, че ще има такава в полза на държавата, да - да не се изпълни в Азкабан. И ако трябва да съм честна, аз едва ли ще се възпротивя. Истината е, че всички осъзнаваме, че с пръчка или без Дона Медеор би могла да се измъкне от затвора, ако това реши... независимо под каква охрана бъде сложена. От малкото ми срещи с нея не останах с впечатлението, че има намерението да прави нещо подобно, но... при положение, че е такава, каквато е, няма значение дали затворът ще е точно Азкабан.

Ако „Азкабан“ не е най-сигурното място, способно да я задържи, то какво тогава?

/след кратко мълчание/ Ако мога да отговоря с въпрос... а вие смятате ли, че е наложително Дона Медеор да бъде задържана по този начин? /замлъква и рязко продължава/ Медеор е дадена под съд за сериозни престъпления... почти всички са свързани с действията й, когато е имала ръководна позиция. Нито в самото дело, нито аз бих се опитала да ви убеждавам обаче, че тя е директно опасна за обществото. Не я съдим за убийство или посегателство над някого... така че, както казах, аз не бих била против да не бъде затваряна под най-строгите режими.

Обществото отдавна не бе обичало някой, така, както бе обичало Дона Медеор и много хора все още се колебаят в позицията си, относно създалата се ситуация. Ако не бяхте прокурорът в това дело на коя страна щяхте да седите?

Наистина? Честно казано, подозирам, че щях да бъда чисто и просто объркана. Доказателствата срещу нея са достатъчно красноречиви, но... както се опитвате да намекнете, справедливостта невинаги значи едно и също. Така че предполагам, че просто щях да бъда объркана.

Вие познавате Медеор лично, нали?

Да, познавам я.

Благодаря за отделеното внимание и отговори. И успех на делото... 

за "Пророчески Вести": Джорджи Р. Бинг

Победител от конкурс "Тя"

С голямо удоволствие Ви представяме победителя от първият конкурс за млади писатели, посветен на майката и жената - "Тя", а именно г-ца Милиция Финсклоу. 

Милиция е второкурсничка в училището за магия и вълшебства "Хогуортс". Ето едно момиче, с което "Слидерин" трябва да е много горд!

Честито от името на целия екип на "Пророчески вести"! 

Ето и стихотворението, което печели първа награда:

8 Март

Цветята за едни символизират любовта,

за други пък са път към обичта.

Една картичка пълна с любов

е начин към пътят нов,

към нейното голямо сърце

придобило нежно лице.

Картичка малка от дете

или пък червеното лале,

дори най-малкият букет

е пълен с невидим куплет,

в който ти без думи мълвиш,

безмълвна поезия твориш.

Та на един простичък ден,

който някак е станал определен,

ти показваш час от това,

което винаги е съществувало досега

и винаги ще се крие у теб,

отприщено в един простичък жест.

Най-сетне - ЯСНО ДВИЖЕНИЕ от страна на Министерството

"Добър ден и благодаря на всички, откликнали толкова бързо на поканата. Някои от Вас забелязаха отсъствието ми през последните две седмици и днес съм тук не просто, за да разсея набъбващите слухове и спекулации, а за да поставя повратна точка в събитията от последните месеци."

С тези думи започна спешната пресконференция, свикана този следобед от Министъра на Магията, Крийп Куотър, в Атриума на сградата на Министерството. Поканени бяха представители на всички магьоснически медии, а самата Министърка се появи спокойно на подиума с очевидното намерение да отговори на същия онзи въпрос, който зададохме миналата седмица - "Къде се губи Крийп Куотър?". И макар да бяхме близо в предположението си за отговора и въпреки това, че госпожица Куотър си тръгна бързо, без да коментира надълго, получихме далеч повече, отколкото очаквахме.

 МИНИСТЕРСТВОТО ВЗИМА НЕЩАТА В РЪЦЕ - НАЙ-СЕТНЕ

"В изминалите дни бях начело на тайна операция, която целеше заловяването на последователите на Лоуган Стрейндж. Това възпрепятства присъствието ми там, където имаха най-голяма нужда от мен. А именно – тук."

Пред фотоапаратите и журналистите Крийп обяви тази информация съвсем спокойно и с уверен тон. Видът й не предполагаше съмнения или колебания, каквито много хора очакваха от нея, имайки предвид липсата й през последните дни. И макар да бе възможно това да се дължи просто на факта, че вече е известно, че е изпълнявала задълженията си (малко или много), всъщност спокойствието вероятно по-скоро бе породено от последвалата бомба, причинила безумно много въпроси и немалко на брой жестоки изненади.

"Затова, считано от днес, давам тридневен срок на всички онези, свързани със Стрейндж или имащи информация по въпроса, да се предадат или отзоват в Министерството. След това ще започна масова акция по изловяването на всеки един, помагал на Лоуган в изминалите месеци."

Немалко хора, включително присъстващите репортери от нашия вестник, останаха безмълвни след това съобщение. 

Истината е, че да се даде шанс на престъпници да се предадат не е нещо ново или прекалено нечувано, за да бъде допуснато; но никой не би могъл да очаква, че именно Крийп Куотър, която водеше Опозицията по време на гражданската война, причинена от Стрейндж, би се съгласила да предложи сделка на последователите му. Разбира се, на мига бе предположено, че това е просто измамен политически ход, но "Пророчески Вести" няма никакви основания да вярва в нещо подобно; дори напротив, всеки с опит в областта на правораздаването и защитата на реда би могъл да оцени по стойност подобна стратегия. "Министърката е наясно, че те вече са уплашени", коментира анонимен служител на Отдела по Магическо Правосъдие. "Много ще се предадат, защото просто знаят, че няма как да се измъкнат оттук нататък - малко са, нямат защита и обществото, не само Министерството, вече е нащрек и ги търси усилено. А когато тези бъдат арестувани, бързо ще разберем и къде са останалите." Самата Куотър потвърди броени секунди преди този коментар, че последователите на Стрейндж имат причина да се страхуват - потвърждавайки слуховете, че останалите от бившите подстрекатели са били нападнати и един от техните лидери е бил убит (човек на име Едуард Гилигън, още известен под прякора Зъбът), министърката почти буквално обяви, че сама е наясно кои са преследваните и как да ги намери, както и че сурови мерки ще бъдат взети срещу тях.

Минути след пресконференцията представител на Магисъбора обяви, че при подобно подаване на ръка от страна на Министерството предалите се могат да очакват поне минимална защита или някакъв вид отстъпка.  

В опит да получим малко повече яснота, опитахме да разговаряме и с един от аврорите от Отдела по Магическо Правосъдие, но получихме абсолютен отказ от коментар. Очевидно аврорите не са били потърсени, когато са били организирани скорошните хайки, и сега не са съгласни или поне не са били консултирани със заповедта да се изчака три дни, а после да се започнат масови преследвания. Единственото, което можем да предполагаме, е че Крийп Куотър е счела за нужно да запази действията си в абсюлотна тайна не само от медиите; проблемът обаче е, че ако Министърката няма подкрепата на аврорите, бъдещата акция може да не премине така успешно, както би трябвало. С други думи, Куотър все още има прекалено много проблеми в собствената си институция, за да си позволи повече лично да се впуска в боеве. Сега, когато се предприемат сигурни и организирани действия обаче, можем да очакваме, че поне някои от неяснотите и неразбиранията ще се разплетат и уталожат; разбира се, още повече от това можем все пак да се надяваме, че ходът на Куотър ще има ефект и всички останали (бивши) последователи на Стрейндж ще бъдат изловени. От кого точно ще се направи това обаче остана неясно.

Часове след пресконференцията журналистите, служителите на Министерството на Магията и членовете на обществото продължаваха да обсъждат решенията на Крийп и да търсят логиката, стояща зад тях. Организация "Солидарност" се обяви за броени минути против масираната акция с мотив, че предишната е дала прекалено много човешки жертви (ако наистина Едуард Гилигън е бил убит по време на акция срещу последователите на Стрейндж, то тя е взела общо три човешки жертви с още шестима ранени). Подкрепата за подобно мнение обаче е слаба. По-голямата част от обществото все още е бурно настроена против движението на Стрейндж, опитало се да разруши устоите на държавата, и е готово да приеме прилагането на сурови мерки срещу онези негови последователи, останали на свобода. "Твърдо сме зад действията на Министерството. Тези хора трябва да бъдат изловени и премахнати от улиците, каквото и да коства това. Докато не изчезнат, никой от нас няма да се чувства в безопасност, въпреки че големите конфликти отшумяха преди месеци.", коментира пред "Пророчески Вести" една от чиновничките на Министерството.

Повече информация за момента не получихме от никого от институцията. През следващата седмица ще се опитаме да открием най-сетне Крийп Куотър в кабинета й, за да зададем още няколко въпроса и да хвърлим малко повече светлина. Няма да пропуснем да ви съобщим дори най-малката промяна - репортери на "Пророчески Вести" буквално денонощно стоят в сградата на Министерството, чакайки развитие по текущата ситуация. Когато има дори един предал се, нашите читатели първи ще го разберат.

Статия на

Аманда Стийл

Портрет на Мистериозния

Ексклузивно с Доминик Амброуз

"Винаги оставям частица от себе си във всичко, с което се занимавам."

Един италиански мъж веднъж ми каза, че най-важното в живота са мама, футболът и любовта в този ред. В случая с Доминик Амброуз ще ги наредим по съвсем друг начин – постът Министър на Магията и... другите две са без значение.

Доминик Амброуз е вече бившият директор на института по магическо обучение „Друмщанг“. Бивш, защото съвсем скоро Крийп Куотър е успяла да го налапа в редиците на новия си кабинет. Как и защо ще се опитаме да разберем сега. Успявам да го отвлека над чаша горещо тъмно кафе, точно като очите му, които карат косъмчетата на врата ми да настръхнат. Изглежда загадъчен и мистериозен в стилния си костюм и зад светлите рамки на очилата си. Гледа ме сякаш той ще води интервюто, а не аз и това ме кара да се чувствам като шестнадесет годишна ученичка, глътнала всичките си въпроси. Усмихвам се нервно... Доминик Амброуз. О, не ме карайте да се изчервявам. Май сме излезли от безопасните води отдавна...

Здравейте и благодаря за отделеното време. Нека да започнем с онова, което е вече зад гърба Ви. Ще Ви липсва ли „Друмщанг“?

Здравейте и благодаря за поканата. Всяко нещо, в което влагам време, труд и усилия, а след това се разделям с него ми липсва. По един или друг начин. Просто съм такъв човек - винаги оставям частица от себе си във всичко, с което се занимавам.

Трябва да призная, изненадахте много хора с решението си да се включите в екипа на г-ца Куотър. Защо се съгласихте да се включите в редиците на опонента си от изборите?

Откровено и съвсем честно казано - приех предложението, защото подобно не се получава всеки ден, а и отказ от такова не би се отразило добре на кариерата ми. Стремя се да я перфекционизирам, до колкото ми е по силите. А пост като ръководител на отдел "Аврори" в министерството е една сериозна и голяма крачка напред, за която смятам, че съм подготвен. От друга страна - рамо до рамо с новата министърка - бих могъл да следя процеса й на работа, методите, които използва в управлението на магьосническа Великобритания... всичко. И да видя къде съм допуснал грешки по време на изборите, за да ги поправя.

И докато сме на тази вълна... Защо смятате, че загубихте?

Защото Крийп Куотър е жена /натъртва на думичката "жена"/. А жените са по-манипулативни същества, склонни винаги да получат онова, което искат, като почти никога не се замислят каква цена плащат за това. Не, шегувам се. /смее се/ Както казах - допуснах някои грешки при кандидатстването. И те вероятно се дължат на това, че се бях посветил предимно в научната сфера, ръководейки училище като Дурмщранг, а Крийп Куотър е имала по-задълбочени познания и повече вътрешна информация относно самите избори, процеса им на протичане и всичко останало. Може да се каже, че е била с едни гърди напред.

Споменахте кариерата си. Тя е на първо място ли е за Вас?

/изражението му става сериозно и замислено/ Вижте сега... това е доста спорен въпрос. Имам известен опит като бизнесмен /подсмихва се загадъчно/ и именно това ме е изградило като характер. Не съм семеен - така че тук няма съпруга и деца, които да биват пренебрегвани заради кариера. През целия си живот съм се занимавал с дейности, които са оказвали и все още оказват пряко влияние предимно върху мен самия - образование, хобита, бизнес, директор на цяло училище... а сега вече и политика. Излизам нещо като работохолик, нали? Ами да - в този случай кариерата стои на първо място. Все пак върша неща, които ми харесват. В противен случай не бих се занимавал с тях, нали? /неразгадаема усмивка/

И все пак, до мен достигна слухът, че сте бил женен?

/повдига вежда и присвива очи в крайно изненадан вид/ Не, ще ви разочаровам. Няма такова нещо. За радост на едни и вероятно - не чак толкова за други.

Като казахте „за радост“... не е трудно да забележи човек колко женски очи се обръщат след Вас, а със сигурност знам, че сте били един от най-желаните ергени в Русия. Чувствате ли се желан?

/усмихва се съблазнително/ Разбира се. Ако аз не се чувствам такъв - няма как и жените да видят нещо в мен, за да им привлека вниманието, нали така?

Много от читателките ни биха искали да знаят дали зад обвивката на сериозен и мистериозен мъж се крие нежно сърце и макар че няма съпруга, има ли специална жена в живота Ви в момента?

Избягвам да говоря за личния си живот, но съм склонен да направя по-повърхностно признание - само и  единствено заради изключително приятния начин, по който бе зададен въпроса. Когато една жена ми привлече сериозно вниманието се старая да й го покажа без да й се натрапвам. Ако получа в отговор същите чувства и видя сериозно отношение - тогава съм склонен и аз да предприема по-сериозни действия. Може да се каже, че съм леееекичко капризен. Това обаче не пречи на един свободен човек да флиртува и да прекарва част от свободното си време в приятна компания. Но не - в момента няма специална дама.

Нали знаете, че това изказване ще претъпка баровете от млади дами, които ще Ви търсят?

Нямам нищо против. /намигва/

Ще се изчервя след малко... добре... Кои са хората, на които се възхищавате?

Не се впечатлявам лесно, а какво остава за възхищение... но ако се погледна отстрани - бих се възхитил на самия себе си. За упоритостта и твърдоглавия инат, на които съм способен за някаква кауза. Разбира се - и на целия национален отбор по куидич на Великобритания. Може някои да направят асоциация с Крийп Куотър - министърката, но нея отдавна съм я причислил към политическите фигури.

Ако не политика и образование, щеше ли куидичът да има по-специално място в живота Ви?

Вероятно да. Замислял съм се и за това, но си се представям по-скоро като собственик на отбор, а не играч в такъв. Играл съм го твърде малко в училище, просто не ми е представлявало интерес.

Как изглежда абсолютното щастие за Вас?

Министър на магията. И семеен, един ден - надявам се. С две деца.

Значи ще видим още една Ваша кандидатура на следващите избори? Не сте се отказали?

Да. Можете да сте абсолютно сигурни в това. Дори нещо повече - просто смятам да спечеля следващите. Опознал съм определени политически фигури, има и още, които подлежат на проверка - съвсем легална, разбира се - просто като бъдещи опоненти. Но министерския пост е следващия, към който се стремя.

Какво Ви провокира?

Загадъчното и мистериозното. Както у хората, така и в определени ситуации. Неизвестното също. Винаги и на всяка цена трябва да имам ясна представа за нещата и хората.

Значи и Вие вярвате, че облеченото е по-секси от съблеченото?

Не. Съблеченото винаги е по-интересно. Особено когато аз го събличам.

А от какво се страхувате?

От спад в интереса на обществото.

И последен въпрос... изглеждате като човек със замах, няма ли съпругата и децата, за които мечтаете един ден, да Ви опитомят?

Много е възможно. Но знае ли човек - може пък и един ден да срещна жена с интереси като моите, а децата... май няма нужда да ви описвам какви биха били?

Благодаря Ви още веднъж за това интервю и успех на новия Ви пост!

Аз също благодаря и до нови срещи.

За "Пророчески Вести": Джорджи Р. Бинг