КОЙ Е АРНОЛД СТОУН?

Честен политик или не точно?

Ексклузивно интервю с новия член на Интернационалната Конфедерация на Магьосниците

Срещаме се с Арнолд Стоун в неговото огромно имение, намиращо се в горите не далеч от Мюнхен, Германия. Докато се приготвям да използвам международните пудролинии, за да достигна до мястото на интервюто, в главата ми се въртят всичките клюки, които в последните години се разпространяват в медийното пространство относно персоната на господин Стоун: че е обсебен от властта; че е замесен в редица заговори и скандали на английското Министерство на магията; че използва подмладяващи отвари, за да изглежда много по-млад, отколкото всъщност е. Нямам търпение да задам на бившия професор по отвари в „Хогуортс“ и настоящ председател на Магисъбора всички тези въпроси, а също и да поговоря с него относно най-новата придобивка в резюмето му – член на Интернационалната Конфедерация на Магьосниците. 

Първото нещо, което виждам в мига на разсейването на зелените пламъци, е неговата внушителна фигура. Висок е 197, както ни съобщава самият той през зъби само няколко минути по-късно. След това поглеждам към лицето му и съм изненадана, тъй като вече отговарям на един от въпросите си – няма абсолютно никакво съмнение, че Арнолд Стоун използва подмладяващи отвари – той не изглежда и ден по-млад от 35. С не особено състарена кожа, бляскава черна коса и дълбоки, още по-черни очи, бившият професор има много да обяснява как е постигнал такъв зашеметяващ контраст със снимките си от преди година, в които лицето му е белязано от множество бръчки, косата му е бяла, носи дебели очила и очевидно тъкмо навлиза в 60-те.

Арнолд Стоун подава силната си ръка, за да се здрависаме и учтиво ме кани да седна на едното от двете големи кресла в същата стая, където ни очаква малка масичка с кафе и сладки. Сядам покорно, макар че съм разочарована от факта, че не ми бе позволена обиколка на имението под претекст, че в момента протичат мащабни ремонти. От стаята, в която се намирам обаче, е напълно ясно какво бих видяла – класическа мебелировка, множество портрети на известни личности и може би някой тъмен предмет (от камината ме гледа неприятно изглеждащ нокът на трол). Въпреки това аз се приготвям за едно интервю, обещаващо много разкрития и потресаващи истории. И го получавам.

Добър ден, господин Стоун. Казвам се Джулия Перингтън. Моите поздравления за членството в Интернационалната Конфедерация на Магьосниците. Както нашите читатели добре знаят, в момента вие заемате престижната длъжност председател на Магисъбора. Преди три години бяхте преподавател по Отвари в училището за магия и вълшебство „Хогуортс“ и за кратко негов заместник-директор. В този период кандидатствахте неуспешно за Министър на магията и директор на „Хогуортс“. Освен това сте познат като най-младият ръководител на „Магическо правосъдие“ в историята, тъй като заемахте този пост, когато бяхте едва на 30 . Впрочем, ако не е тайна, на колко сте години, господин Стоун? 

Тук домакинът ми за пръв път проявява някаква емоция, различна от безразличие – на лицето му се появява тънка, но овладява усмивка.

- Благодаря ви за поздравленията, госпожице Перингтън. – отговаря Стоун с равен тон - На 60 години съм. Защо, по-млад ли ви изглеждам?

Лицето на господин Стоун се връща към абсолютна непроницаемост и не знам дали се шегува или е сериозен. Решавам да го играя искрено и да видя какво ще стане.

- Доста. Има ли истина в слуховете, че използвате подмладяващи Отвари, за да…

- Има ли истина в слуховете, че „Пророчески вести“ някога е бил сериозен вестник, в който се публикува сериозен материал, госпожице Перингтън?

- Мислех си, че аз задавам въпросите, господин Стоун. – смея се аз – Но приемам, че не желаете да отговорите на този въпрос и в това няма нищо лошо. Просто искахме да ви дадем шанс да разсеете тези слухове…

В този момент получавам предупреждение, че интервюто ми с господин Стоун ще приключи, ако не започна да задавам „сериозни“ въпроси. Замислям се над още един слух – дали произхождащия от студената част на Германия Арнолд е наистина толкова студен, колкото и родината си? 

Добре тогава, господин Стоун. Продължавам с въпросът, който щях да ви задам още от самото начало. Имайки предвид всичките длъжности, които сте заемали – преподавател, заместник-директор, председател на Магисъбора, ръководител на „Магически правосъдие“ и сега член на най-престижната магьосническа организация – вие очевидно сте много амбициозен човек. На мен, а съм сигурна и на всичките ни читатели, ми е интересно, как решихте да направите от политиката живот?

Не мисля, че е имало момент, в който съм взел подобно решение - просто нещата се стекоха така. Израснах в мъгълско сиропиталище, където различността не се поощряваше, а аз още от малък бях амбициозен, умен и способен магьосник.

(и скромен, мисля си аз)

Това може би е и причината, поради която цял живот се опитвам да се усъвършенствам и да постигна целите си. А те винаги са били големи. Не мисля, че в това има нещо лошо, тъй като ви уверявам, че съм постигнал всичко със собствен труд и в нито един момент не съм разчитал на връзки, както повечето ми колеги правят. Вие сте много права като определяте политиката за мой живот.

Много от вашите колеги обаче ви определят не като амбициозен политик, а като, цитирам, „грандоман и измамник“. Как ще коментирате обвинението, че сте решен на всяка цена да станете Министър на магията?

Всеки има право на мнение, но със сигурност бихте се съгласили, госпожице Перингтън, че подобни изказвания са напълно нормални за мои политически опоненти. Общоизвестен факт е, че съм се кандидатирал за Министър на магията, когато мислех, че това ще бъде полезно за магьосническия свят.

Тогава Министър на магията беше Дона Медеор, която вие се опитахте да дискредитирате. Отричате ли, че сте главен инициатор на делата „Държавата срещу Дона Медеор“, в задкулисно с помощта на Оливия Гесър се опитахте да докажете, че Дона Медеор е била съучастничка на Ларакс Силвърмун? Това ли са вашите методи?

Като председател на Магисъбора аз участвам в почти всички дела, разбирате това. И инициирам голяма част от тях. В онзи момент имаше достатъчно доказателства срещу Дона Медеор, които сочеха виновността й – законът ме задължаваше да започна преследването й. Съвпадението с кампанията ми за Министър на магията е напълно случайно, макар че никога не съм крил неодобрението си за Дона Медеор. Не я мислех за достатъчно способна или честна и ето че сега си е на мястото в Азкабан.

Значи отстраняването на Дона Медеор наистина е било ваша цел. Защо след като това наистина се случи вие не се кандидатирахте отново за Министър на магията?

Не беше правилното време. 

Какво е мнението ви за Крийп Куотър-Финли, сегашният Министър на магията?

Нямам мнение. Допирните точки между мен и госпожа Куотър-Финли свършват с професионалните ми задължения към нея. 

Много от колегите ви смятат, че членството ви в Интернационалната Конфедерация на магьосниците е път за постигането на контрол над министерството и дори заграбване на министерския пост? Има ли истина в тези твърдения и как ще коментирате внезапното си членство?

Членството ми в Конфедерацията в никакъв случай не е обвързано с подобни низки цели. Смятам него за един от най-големите успехи в кариерата си и съм изключително признателен и горд, че ме приеха толкова бързо. Може да се каже, че с получаването на това признание може да бъде доказана и липсата ми на интерес към министерския престол – дългът ми вече е към света. Сега ще ме обвинят, че искам да постигна глобална доминация, не бих се учудил.

Добре, господин Стоун. Ще ви върна за малко в миналото. Вие бяхте преподавател в „Хогуортс“ в продължение на 10 години, а последните две станахте негов заместник-директор и се кандидатирахте за директор, но безуспешно. На първо място, как от правист станахте преподавател по отвари? Второ, как бихте коментирали стремежа си към директорския пост? И трето, защо мислите, че не го получихте?

Пребиваването ми в „Хогуортс“ беше почивка от политиката. Преди това бях ръководител на „Магическо правосъдие“ 10 години, членувах в Магисъбора и бях напълно вдаден в работата си. В един момент изпитах нуждата от малко уединение и реших да се отдам на преподаване в „Хогуортс“. Защо отвари? Ами, може би е малко известен факт, че преди да уча право имам завършено отварителство. Отварите винаги са ми били интересни. За директорския пост – ами, грандоман съм, какво да се прави. Не, кандидатурата ми беше изцяло мотивирана от убеждението ми, че тогавашното ръководство бе изцяло некадърно. Дона Медеор, Верт – просто не можех да търпя повече това погазване на най-престижното ни училище. Причината да не постигна целите си трябва да се търси в очевидните подмолни методи на Дона Медеор за задържане на поста. 

Господин Стоун, това са едни от най-големите въпроси, които трябва да ви задам във връзка с „Хогуортс“. Вярно ли е, че като преподавател сте имали славата на „цербер“, че сте злоупотребявали с правомощията си и сте унижавали учениците? Също, че не сте издържали на напрежението и сте, цитирам, „полудял“? Вие наистина сякаш изчезнахте за година и нещо и не се знаеше какво се случва с вас…

Ще ви кажа кое е вярно – че бях строг и отговорен към предмета си – нещо, с което другите преподаватели по онова време не можеха да се похвалят. Направих всичко, за да се уверя, че младото поколение ще получи нужната подготовка по Отвари и нямам абсолютно никакви скрупули по отношение на това. Може да ме наричат както искат, моята съвест е чиста. И не, не съм „полудявал“. Разочарованието от света ме доведе тук – в родния ми Мюнхен, където се отдадох на онова уединение, което не бях способен да постигна преди.

Това ме навежда на мисълта, господин Стоун, вие сте роден тук в Мюнхен, но сте отрасли в Англия. Знам, че е тежко, но как се озовахте в Англия и как ви допуснаха като чужденец в политиката? Трудно ли беше?

Доста сложно е. Баща ми е бил англичанин, а майка ми германка, но и двамата са живеели в Мюнхен. Раждането ми се състояло при тяхно посещение в Англия, след което и двамата са изчезнали безследно, оставяйки ме в болницата. Впоследствие властите ме прехвърлят в сиропиталище в Лондон, където живея до 17-годишна възраст. Голяма част от съзнателния си живот самият аз не знаех, че имам германски корени, а после избрах да не разкривам този факт публично. 

Излъгали сте? 

Не, просто премълчах част от истината.

Както кажете. Та, след „Хогуортс“ сте се уединили в Мюнхен. Построили сте това страхотно имение и какво стана, че се върнахте? Как ви приеха и как станахте Председател на Магисъбора изведнъж? Какво ще кажете за участието си в свалянето на предишния председател?

Уединих се, да. След време ми писна и реших да се завърна към политическия живот, тъй като смятах, че имам какво още да дам на света. Така се случи, че тогава предишния председател бе замесен в скандал с притежание на тъмни предмети и ме помолиха да заема поста му временно, а впоследствие и за постоянно. Реакцията на противниците ми бе нормална – в политиката всичко трябва да става плавно и моето възшествие представляваше малък шок. Но не след дълго скандалите утихнаха. Започнах да работя за благото на страната. Вкарах Дона Медеор в затвора. Така де, правистите на министерството я вкараха там, където й е мястото. 

Има ли някой до вас, господин Стоун? Жена? Мъж? 

Няма никой, госпожице Перингтън. 

Добре, не искате да говорите въобще за личния си живот значи. Кажете тогава за бъдещето, господин Стоун. Какво смятате да правите?

Смятам да продължава да изпълнявам съвестно задълженията си, да помагам на Министерството и на световната магьосническа общност. 

След този въпрос господин Стоун ми заявява, че времето ни е изтекло и че ще е по-добре, ако си отида. Благодаря му учтиво за отделеното време, а той на мен за полупрофесионалното отношение. Казва ми, че се надява да внимавам много в редактирането, което странно защо ми прозвучава като недвусмислена заплаха. Замълчавам си и се потапям в зелените паметници, оставяйки страхотното имение, високия мъж и скритите му тайни зад себе си. 

Успях ли да разбера кой е Арнолд Стоун? Вие преценете.

За "Пророчески вести" - 

Джулия Перингтън