Поради скорошните внезапни новини и събития днес
редакцията на „Пророчески вести” си позволява да препечата отново на вниманието
на читателите си следното ексклузивно интервю, взето преди няколко години от
небезизвестната Дирдри Рийнлан. Както се знае, мадам Рийнлан продължава да
държи личния и работния си живот изключително разделени, поради което твърде
малко разговори на интимни теми с нея са били записвани и публикувани. Името на
тези вече знайна и уважавана магьосница гръмна отново в последните няколко
дена, като получихме толкова голям брой сови със запитвания от цялата страна,
че специален отряд от отдел „Регулация и Контрол на Магическите Създания” едва
вчера успя да разчисти сградата на редакцията от последствията на съвместяване
на тези иначе толкова полезни, но имащи, за жалост, естествени нужди създания.
След инцидента при последното ни интервю, обаче, мадам Рийнлан отказва дори
идеята за нов разговор. Представените по-долу откъси от старото интервю
пропускат някои от въпросите, предизвикали по-избухливи отговори от страна на
възрастната вещица, в резултат на което няколо от служителите на „Пророчески
вести” се оказаха с една-две зрули и едно-две копита повече от нужното им, а
самата мадам Рийнлан напусна яростно офиса ни. За да запазим коректно отношение
към читателите си и да илюстрираме ситуацията от преди наколко години, прилагаме
и оригиналното заглавие...
Ексклузивно с Дирдри Рийнлан
"...аз все още пазя разсъдъка си и младия си дух..."
Дирдри Рийнлан е име, която масовата
публика не е чувала толкова често, но все още се намират хора, които си я
спомнят. Магическите пръчки, които произвежда за "Оливандър" напоследък грабват
вниманието и интереса на много хора и дори на Лира Рат, настоящият собственик
на магазина и бивш директор на „Хогуортс“.
Скорошното завръщане и на двете на подиума
породи голям бум в магьосническото общество, тъй като едната е продължението на
традициите на Оливандър, а другата негов чирак... или не само.
Днес, най-накрая, след години на
отсъствие, Дирдри Рийнлан се среща с представител на „Пророчески вести“, за да
разбуни духовете или да призове нови... И днес най-накрая ще разберем коя от
двете ѝ маски е актуална – зашеметяващото ново лице на бизнеса с магически
пръчки или баншито, проклело рода Оливандър?
Здравейте мадам Рийнлан, за нас е чест да се срещнем с някой от вашата...
ъм... генерация. Много хора на Вашата възраст отдавна се отдръпнаха от
светлините на прожектора. При Вас сякаш е обратното. Нямаше Ви толкова много...
и сега най-накрая сте тук.
Безкрайно ми е приятно това, че се намирам
във Вашата... ъм... редакция. Прави сте, разбира се, че повечето хора от моето
поколение биха били, ако изобщо знайни, то известни по-скоро с това, че
танцуват както майка ги е родила ведно с горските съчковци, или пък яростно
защитаващи традиции, излезли от давност преди век. За радост, аз все още пазя разсъдъка си и
младия си дух, тъй че не би трябвало скоро да очакваме подобни изпълнения от
мен. А колкото до скорошната ми популярност – истината е, че най-сетне в
напредналата си възраст реших да се установя някъде, а там, където се заседявам
за по-дълго, неминуемо няма как да не се чуе за мен, ако ми позволите тази лека
нескромност.
Звучи сякаш птицата най-накрая си е свило гнездо. Така и изглежда. Пръчките
Ви станаха доста популярни напоследък, голяма част от тях дори се продават в "Оливандър". Ако не ме лъже паметта и познанията ми, Вие бяхте последния чирак на
магьосника?
Нека Ви спра тук, ако ми позволите. Истина
е, че съм чиракувала в по-ранната си младост за изключително малко време при
последния майстор на пръчки от рода Оливандър, и познанията ми по тази материя
и бъдещите ми успехи получиха начален тласък именно тогава, ала това беше преди
толкова много години, че дори моите спомени вече са размити. Нека не се връщаме
отново към прашасалите книги от началото на двадесети век и да не отваряме
отново тези пожълтели страници. Аз съм тук и сега и съм по-ентусиазирана и дейна
от всякога. Пък и, сигурна съм, не бях последната чирачка – по същото време и
след мен в магическата работилничка за пръчки имаше още двама-трима младежи.
Пръчките, които правите са толкова различни и пленяващи въображението на
хората. Не ползвате стандартни сърцевини. Общо взето, ако мога да се изразя
така, теглихте шута на всичко традиционно и познато на обществото.
Дълъг период от живота си прекарах в
странстване из екзотични държави със съвсем различен облик от този на нашите
острови. Най-важното нещо, което разбрах през пътуванията си, е, че хората
навсякъде наистина притежават изключително обединяващи ги черти, но по моему
магическото у нас е интимно свързано с това, което ни различава едного от
другиго. Три сърцевини са в корена на канона на изкуството, установен от
Оливандър – косъм от опашката на еднорог, сърдечна нишка от змей и фениксово
перо. Ала нима три сърцевини могат наистина да опишат душата и същината на
всекиго от нас? А пък възможностите за комбинация между подходящи дървесини не
е безкрайна. Това са причините в моите пръчки понякога да бъдат влагани още и
отличаващия се с огнен темперамент косъм от вийла, както и влакно от опашката
на мистериозните тестроли, а и още едно-две по-екзотични магически вещества.
Но доколко човек може да довери на такава пръчка?
Тези „нови” магически сърцевини са
всъщност известни от векове на майсторите на магически пръчки, тъй че за
ефектите на повечето има множество трактати, изписани през годините. Уверявам
Ви, опасностите са като при всяка друга магическа пръчка и се състоят в неуко и
неправомерно използвуване. Наистина, това, което на нас не ни е известно за,
например, пръчка със сърцевина на вийла, не ни е известно и за пръчка със
сърцевина от фениксово перо. Ако трябва да Ви река напълно откровено, главната
причина традициите за изработване на пръчки с тези сега екзотични материали да
отмрат е по-скоро това, че, по изключително груба сметка, която казвам само за
да Ви онагледя ситуацията, от един до десет процента от вещиците и магьосниците
биха намерили идеалната си партньорка сред подобни пръчки. С такова невисоко
търсене, както може би веднага Ви става ясно,
много от майсторите в занаята решават да жертват диверсификацията в
името на по-насоченото издирване и залавяне на намален брой видове магически
същества, с което и падат надолу разходите, а пък се увеличават печалбите. Тук,
ако ми позволите, неволно засягам една тема, за която съм особено вдъхновена, а
именно това, че нуждата от различни сърцевини за пръчки би накарала вещиците и
магьосниците да обърнат по-сериозно внимание на по-редките и неразпространени
магически същества. За намаляването на някои от тези наистина безценни създания
са виновни естествени обстоятелства, а за други – именно ние, но и в двата случая
лично аз считам, че е по силите и в задълженията на магьосническото общество да
положи повече усилия по този проблем.
Какво е чувството да се завърнеш в „Оливандър“ след толкова много време?
Истината е, че макар и традициите на рода
в изработката на магически пръчки е, малко или много, мога да кажа, запазена и
продължена там, минали са толкова години
от тази част от живота ми, че за мен работата в „Оливандър” е като отворена
напълно нова глава. Истинско удоволствие е съвместната ми дейност с Лира Рат –
професионалист от много високо ниво, с която, макар и да имаме немалко спорове
по теоретичната част от изкуството ни, сме, смятам, един непобедим съюз в този
бизнес.
Следват два въпроса, по които мадам Рийнлан
упорито отказа да говори:
Много хора намериха за странно съвместното Ви партньорство, имайки предвид
спекулациите, които бяха повдигнати в медиите преди години за Вас и за наследникът
на г-н Оливандър, а и за самия него. Онези, които Ви познават като фигура от
миналото споделиха, че не е за вярване, че Лира се е съгласила да работите
заедно...
***
Как бихте коментирали слуховете, че
притежавате змиеустие – способност, често приписвана само на най-тъмните вещици
и магьосници?
/край на откъса/
Почти веднага след задаването на този въпрос
оригиналната статия свършва с вече споменатия инцидент. Скоро след това мадам Рийнлан напукса
„Оливандър” и се установява на Зеления остров в отдалечена горска къща, като я
превръща в работилница за магически пръчки. Първоначално не произвежда особено
голямо количество на година, но изключително продавани и търсени поради славата
им на качествени и иновативни като направа, като бързо се налага на ирланския
пазар. В последните няколко години се прочува и в близките държави, като има
бум на купувачи от Англия, Уелс, Шотландия и Скандинавските страни.
Повече информация относно слуховете за
предполагаеми връзки между мадам Рийнлан и подривни отряди от таласъми
революционери очаквайте в следващите броеве.
за "Пророчески Вести": Джорджи Р. Бинг
No comments:
Post a Comment