Звезди в Очите

Ексклузивно с Наталия Харт

"Астрономията отваря врати към много нови светове и аз с охота бих прекрачила "прага" на някой от тях..."

Срещаме се с Наталия Грейсфул Харт в Сладкарницата на Мадам Пудифут в „Хогсмийд“, в един от малкото свободни часове, които има през уикенда. Още на пръв поглед ни става ясно, че имената ѝ може би не са съвсем случайни. С руси коси, светли очи и очарователна усмивка, Наталия може да Ви накара да видите звездички посред бял ден. Все пак именно тя е най-новият преподавал по Астрономия в училището за магия и вълшебства „Хогуортс“.

Здравейте... госпожица предполагам, Харт!

Здравейте. Да, госпожица все още и мисля, че ще остана такава още дълго време.

Да Ви призная, на пръв поглед изглеждате почти като седмокурсничка. Учениците сигурно Ви възприемат повече като приятел, отколкото учителка?

Ах, това може да се каже за по-малките, струва ми се. Но имаме още много време да се опознаваме с тях.

За по-малките? Само? Какво им е на големите?

Имат какво да ги разсейва. /смее се/

Как успявате да се впишете в училищния живот? Все пак по-голямата част от уроците си водите през нощта, когато другите Ви колеги спят?

О, много добре, наистина. Освен това не всички колеги спят... /тук едното ъгълче на устата й се повдига нагоре/ Проблемът е, че понякога децата заспиват...

НЕ! Сериозно? Сигурно много ги тормозят по История на Магията и Трансфигурации. Не може да им е толкова скучно?

Не, но е толкова спокойно и мрачно. Само гласът ми се носи между тях, а аз говоря тихо, сигурно им действам като песничка за лека нощ. /смее се/

За някои хора, онова, с което се занимават е хоби, за други любов, страст, за трети просто професия. Какво е за Вас Астрономията?

Всичко. Вдъхновение. Смисъл. Мечта. Мисля, че отваря врати към много нови светове и аз с охота бих прекрачила "прага" на някой от тях.

Надяваме се и учениците Ви да мислят така. В началото споменахте, че смятате да останете госпожица за дълго. Това означава ли, че в живота Ви няма специален човек?

Ами, да, може да се каже, че няма "специален" човек. Пък и всеки възприема понятието по различен начин. Но определено не мога да кажа, че има някой, който да ме накара да си променя мнението за "госпожицата". /усмихва се/

Но все пак... има някой... макар и не толкова специален?

Може би има, а може би няма. Понякога е спорно по какъв начин точно присъстват другите хора в животите ни.

Да не е някой от страдащите от безсъние колеги, които споменахте по-рано?

Е, да, другите почти не ги виждам, защото спят по това време, както вече казахте.

Подозирам, че по-любопитните ще тръгнат на кръстоносен поход да разберат кой е щастливецът...

Ммм, не знам, възможно е, ако им е толкова скучно. /смях/ Не че има чак толкова много варианти.

Очевидно няма да ни кажете кой е, затова ще продължим нататък и ще оставим останалото на въображението на читателите. За всеки случай ще Ви предупредим да полагате заключващи заклинания на всички врати... хаха. Обратно към звездите... Какво ви насочи към тях и кога започнахте да се интересувате от Астрономия?

Всъщност изобщо не харесвах Астрономията до седми курс. Струваше ми се скучна и безполезна. За какво ми беше да знам колко луни има Марс или какво е екзо-планета... Но една нощ се разхождах из астрономическата кула и без да се усетя се озовах в обсерваторията, а там... Можех да се закълна, че никога не бях виждала по-красиво нощно небе. Тогава всичко придоби смисъл и исках да знам повече за всичко, което виждах и не виждах на небето. Беше нещо като закъсняла любов. /усмихва се отнесено/

Ясно защо искате да си останете госпожица за максимално дълго. Ще вземете да изневерите на любовта към звездите в противен случай... 

О, при такава любов няма изневяра. Пък и не смятам, че е нужно да си променям положението. Една планета може да съществува чудесно и без постоянни спътници.

Какво е да се завърнеш в „Хогуортс“ след толкова много време?

Вълнуващо. Като да се завърнеш у дома след дълго, дълго пътуване, а аз много обичам да пътувам, та ми беше още по-хубаво. Приятно е, сякаш никога не съм завършвала, а съм се върнала за поредната си година. Определено никога няма да ми омръзне.

Знаем, че сте била разпределена в дом Грифиндор... може би един ден ще сте им дори ръководител?

Грифиндор, да, домът на смелите. /тананика си песента на дома/ Но не вярвам, че би ми се наложило да съм ръководител. Те си имат чудесен ръководител в момента. Е, може би малко странен, но все пак добър.

Странен?

Искам да кажа, че се различава от повечето преподаватели.

Вие се различавате от повечето преподаватели...

Аз? Не мисля, че се различавам с много от колегите си. Освен, че съм нощна птица, може би.

А това всъщност значи ли, че прекарвате светлата част на деня в леглото?

Да, доста голяма част от деня прекарвам точно там. С книга или... просто почивайки си. /усмихва се/

И сега изглеждате така, сякаш най-много Ви се иска да се върнете там. Благодаря много за отделеното време и... приятно будуване довечера. 

за "Пророчески Вести": Джорджи Р. Бинг